Поредното известно и радващо се на посещения от туристи село в южната част на страната е Триград, а иначе се намира в област Смолян. Девинската община е тази, към която селото принадлежи административно. Като всяко населено място в тази част на България, там природата е красива, а въздухът носи типичните за планината особености и се изразява в чистота и свежест. През 1872-ра година, само шест години преди да настъпи освобождението на страната от турско робство, в селото има 300 на брой къщи. Тъмръшката република пряко го засяга, въпреки че това формирование успява да просъществува за период от едва осем години. Приключва окончателно през 1886-та година, малко преди да настъпи политическия възход на Стефан Стамболов. Тази република се създава именно на селската територия на провелото се събрание с участието на първенци. Те наброяват стотина души от общо 17 села, а за пръв началник на републиката е избран мъж с името Хасан.
През 1920-та година в Триград населението наброява 254 души, а през 1946-та година – 609 души. Това говори за покачване броя на населението поне за този период от време, но днес като в много други места в страната отрицателният прираст на населението е един от сериозните проблеми. През 1965-та година жителите на селото са почти 1 000 и явно тогава то бележи най-голям прираст на хората. Балканските войни се оказват сериозно изпитание за цялата страна и в частност за жителите на селото, по време на които са подложени на сериозни изпитания. Селото е подлагано на огън и в резултат на това опожарено, а особено повратна се оказва Втората балканска война. Тя се нарича още и Междусъюзническа – по това време част от селяните решават да се вдигнат на бунт. Парадоксално или не, първи софийски гарнизонен полк е изпратен срещу бунтовниците, а не някое подразделение на чужда войска. Така полкът слага под огън селото и то е почти унищожено. В края на същата 1913-та година следва второ опожаряване на селото – този път причинителят на щетите е българската армия. Тя е изпратена във връзка с бунт срещу Гюмюрджинската република, също оставила ярък отпечатък в историята.
Един от важните документи за историята на Триград е турски и произлиза от времето на османската империя. Става дума за главното мюфтийство в Истанбул, където се изброяват вакъфите на територията на Княжество България. Разбира се, посочени са тези, които по една или друга причина са допринесли с нещо за развитието на империята и най-вече за институциите в областта на образованието и религията. Не са забравени и благотворителните организации за период от цели четири столетия – годините между 16-ти и 20-ти век. Самият документ е съставен за сравнително кратък времеви отрязък – от 15-ти септември 1920-та до 3-ти март 1921-ва. Датата на завършването му съвпада с деня, когато отбелязваме националния ни празник – освобождението от турско робство. Селото се споменава в документа със статут на вакъф, а един от видните ни историци и учени Любомир Милетич свидетелства, че към 1912-та тук живеят предимно хора от помашки произход. Това са турци, но родени в България.
